Почитаната някога следобедна сиеста днес е отживелица за повечето жители на оживената столица на Аржентина – Буенос Айрес. Но скоро нещата може да се променят.
Бизнес дамата Вивиана Вега твърди, че е създала първото латиноамериканско „сиестарио”, т.е. зона, която е специално предназначена за следобедна дрямка, за да помогне на стресираните служители в бизнес районите да наваксат с почивката си.
Мекото осветление, отпускащата музика и успокоителните ухания помагат на клиентите да се унесат в прегръдката на отдиха, който ще ги зареди с нови сили.
“Дрямката за възстановяване на силите е кратка сиеста, която може да служи за различни цели и има различна времева рамка от тази на традиционната сиеста,” казва Вега, която е психолог по професия. “Тя ни помага да избегнем крайното изтощение и ни прави по-продуктивни, като намалява стреса и подобрява сърдечносъдовата дейност.”
Всички клиенти провеждат кратък индивидуален разговор с Вега преди да влязат в зоната за сиеста и избират цвета на осветлението и уханията, които им харесват. Сиестите продължават по около 40 минути и вече си печелят привърженици.
“Работя в продажбен отдел и по цял ден съм изложен на стреса от реализиране на продажби. В един момент човек има нужда от почивка,” каза един от клиентите – Албана – който работи в контактен (кол) център.
Информация за сиестата
Сиестата е кратка дрямка, на която човек се отдава рано следобед, най-често след като се нахрани. Този вид сън е традиционен за някои страни, особено тези, в които времето е много горещо. Думата „сиеста” е испанска, от латинското словосъчетание hora sexta – “шестият час” (като се брои от изгрев слънце, това е обед, т.е. “почивка по средата на деня”).
Сиестата е традиционното време за сън през деня в Испания, а под нейно влияние - и в много латиноамерикански страни.
Факторите, обясняващи географското разположение, са най-вече високите температури, както и консумацията на тежка и извънреднотежка храна за обяд. Комбинацията от тези два фактора допринася за чувството на следобедна сънливост. Следобедният сън е обичаен и в Албания, Бангладеш, Босна и Херцеговина, Китай, Хърватска, Кипър, Гърция, Индия, Иран, Италия (южна), Македония, Малта, Черна гора, Северна Африка, Пакистан, Филипините, Сърбия, Словения, Тайван и Виетнам. Във всички тези страни жегата в ранния следобед може да стане непоносима, поради което почивката вкъщи по средата на деня е идеално решение. В много региони, в които това е обичаен навик, обядът в ранния следобед е най-обилното хранене за деня, което по принцип е обичайно и практично и при хората, които се занимват със селско стопанство.
Първоначалният замисъл на сиестата вероятно е бил свързан с кратка почивка през деня, когато хората могат да прекарат малко време с приятелите си и семейството си. Има предположения, че продължителността на съвременната сиеста датира от времето на испанската Гражданска война, когато бедността принудила мнозина испанци да работят на няколко работни места с плаващо работно време, поради което обядът бил изместен по-късно следобед, та дори и рано привечер. Тази хипотеза обаче едва ли съдържа истината, тъй като традицията, свързана със сиестата е широко разпространена в Южна Америка и в други страни, повлияни от испанците, много преди испанската Гражданска война.